Нийм (Azadirachta indica)- една от най-мощните детоксикиращи билки е вечнозелено дърво, един от двата вида в рода Azadirachta, семейство Meliaceae (Махагонови). Познато е още като мелия, индийски люляк, мелия азадирачта. В Източна Африка го наричат мuarubaini – в превод от езика суахили „дървото на 40-те“, т.е. лекува 40 различни заболявания. Нийм е известен и употребяван с лечебни цели още преди 5000 години. Считан е за една от най-важните и прилагани билки в Аюрведа заради широкия си спектър на действие. В Чарака Самхита – най-древният текст, посветен на Аюрведа, билката се описва като Sarva Roga Nivarini – „това, което притиска болестите до стената“ или Arishtha – „облекчителят за болести“. Според древните митове и легенди растението придобило чудодейните си свойства, след като било благословено с капка амброзия Amrita от чашата на безсмъртието. Днес е едно от най-ценените растения в природната медицина и влиза в състава на много хранителни добавки.
Растението произхожда от Индия, Пакистан и Бангладеш. С днешна дата е разпространено в районите с тропичен и субтропичен климат на Индия, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Малайзия и Пакистан, много части на Африка, островите на Иран. На доста места е застъпено култивирането му, като целта е създаване на повече насаждения, от които се получава лекарствена суровина. Ниймът има широка приспособимост и най-добре се развива при полувлажни до полусухи и сухи климатични особености. Расте при температура от 1° до 49° C, въпреки че предпочита между 28 и 38 градуса. Издържа на продължително засушаване – в пустинята Тар в Пакистан толерира само 113 мм. валежи годишно. Azadirachta indica се развива на надморска височина от 0 до 1500 m., но като цяло предпочита по-ниските зони. Адаптира се към различни почви – глинести или песъчливи, солени или алкални. Дълбоката му мощна коренова система го прави функционален вид на сухи, каменисти, плитки и варовити почви, като достига до подпочвените води и максимално извлича хранителни вещества. Така дървото подобрява плодородието и капацитета на задържане на вода на местата, където се среща. Описание на растението Мелия азадирачта е бързорастящо дърво, а продължителността му на живот е около 200 години. На височина достига до 15-20 м, рядко повече. По начало дървото е вечнозелено, но при тежко засушаване може да загуби всичките си листа. Короната му достига до 15-20 м. в диаметър – гъста, овална, съвършено закръглена. Кората е сива и груба. Листата са перести, дълги от 20 до 40 см., като се състоят се от 20-30 по-малки тъмнозелени листенца. Те имат добре изразена централна листна вена, която е по-светла на цвят и има симетрично разположени разклонения. Малките листенца са с продълговато-елипсовидна форма, вълнообразно нарязани и с остър връх. Краят им в противоположна посока също е остър и преминава в къса дръжка. Листата на нийма са вероятно една от най-горчивите билки, срещани в природата – дори само помирисването остава горчив вкус в устата. Силната горчивина е причина билката да се прилага за пречистване на червата, черния дроб и кожата. Цветовете са много дребни, бели, събрани във висящи съцветия, подобни на люляк – оттук и името индийски люляк. Те са ароматни и разполагат с пет венчелистчета. Плодовете са костилкови, маслиноподобни на външен вид и гладка повърхност. Костилката съдържа от 1 до 3 семенца, оцветени в кафяв цвят. За медицински цели се използват основно листата, кората и семената на дървото, по-рядко цветовете, корените и плодовете.
Първите химически изследвания на нийм са извършени още през 1919 г. от индийски фармацевти, които изолират киселинния агент в маслото на растението, който наричат маргозова киселина. Същинските химически изследвания обаче се състоят през 1942 г. с изолиране на трите активни съставки, а именно – нимбин, нимбидин и нимбинен. През 1963 г. индийски учен задълбочено изследва химията на активните принципи на нийм. Изолирани и характеризирани са няколко съединения. Основната им характеристика е, че повечето от тях са химически сходни и биогенетични деривати на тетрацикликтерпени. Те също се наричат лиминоиди (azadirachtin, meliantrol, salanin и др.) Подобни горчиви принципи се срещат и при други ботанически видове като Rutaceae (лимони, грейпфрут, портокали) и Simaroubaceae.
Листата на нийма, които основно влизат в състава на много хранителни добавки, са богати на кверцетин (флавоноид) и нимбостерол (β-ситостерол), както и лиминоиди (нимбин и неговите производни). Кверцетинът (полифенолен флавоноид) има антибактериални и противогъбични свойства. Това може да обясни лечебните свойства на листата на нийма при рани и краста. Прясно узрелите листа дават миризливо вискозно етерично масло, което проявява противогъбично действие. Основните съставки на листата на нийм включват протеини (7,1%), въглехидрати (22,9%), минерали, калций, фосфор, витамин С, каротин и др. Te, също така, съдържат глутаминова киселина, тирозин, аспарагинова киселина, аланин, пралин, глутамин и цистин като аминокиселини и няколко мастни киселини (додеканова, тетрадеканова, елкозанова и др.). Освен това етеричното масло, състоящо се от производни на сесквитерпен, съдържа нимбостерол и флавоноиди като кемпферол, мелицитрин и др. Цветята също така дават восъчен материал, състоящ се от няколко мастни киселини, а именно бехенова (0.7%), арахидова (0.7%), стеаринова (8.2%), палмитинова (13.6%), олеинова (6.5%) и линолова (8.0%).
Кората на ствола съдържа нимбин (0,04%), нимбинин (0,001%), нимбидин (0,4%), нимбостерол (0,03%), етерично масло (0,02%), танини (6,0%), горчив принцип маргозин и 6-дезацетил нимбинен. Освен β-ситостерол, 24-метиленлофенол и ниматон, сърцевината й съдържа калциеви, калиеви и железни соли.
Семената са много важни както поради високото съдържание на липиди, така и заради наличието на голям брой горчиви субстанции (azadirachtin, azadiradione, fraxinellone, nimbin, salannin, salannol, vepinin, vilasinin и др.)
Липидите на ядката на нийм са подобни на нормалните глицериди от други маслодайни семена и съдържат олеинова киселина (50-60%), палмитинова киселина (13-15%), стеаринова киселина (14-19%), линолова киселина (8-16%).
Нийм повлиява добре на храносмилателната, кръвоносната, дихателната и репродуктивната система. Тъканите, на които благотворно въздейства, са плазмата, кръвта и репродуктивната система. Eкстрактът от нийм отдавна се използва за различни цели, свързани със здравето, включително астма, запек, кашлица, диабет, стомашни язви, лошо храносмилане, пародонтоза и инфекции на пикочните пътища. Той също е предназначен за намаляване на възпалението, подобряване на здравето на черния дроб, облекчаване на болката, запазване на зрението, стимулиране на имунната система и защита срещу сърдечни заболявания. Справя се успешни при акне, екзема, псориазис, сърбеж, като избистря тена.
Укрепва имунната система
Поддържа здравословна среда в стомашно-чревния тракт
Детоксикира и подпомага черния дроб
Поддържа нормалните нива на кръвната захар
Поддържа дихателната система
Насърчава липидния и водния баланс
Пречиства кръвта
Успокоява и възстановява кожата
Действа срещу паразити
Антигъбично действие
Лекува пикочните пътища
Грижи се за денталното здраве
Регулира температурата на тялото
Изследвания, публикувани в списание Evidence-Based Complementary and Alternative, отбелязват, че едно от най-широко признатите предимства на праха, маслото, листата, чая и други производни на нийм е неговият силен антибактериален и антимикробен ефект. Той се прилага както вътрешно, така и външно, поради което се счита за общоукрепващо средство за имунната система и с положителен ефект за цялостното здраве. Изследвания, публикувани в Journal of Pharmacology and Experimental Therapeutics, показват, че нийм стимулира черния дроб, помага за бързото елиминиране на токсините и оптимизира метаболитните дейности на организма.
Приемът на екстракт от листата на нийм е пряко свързано с намаляване на възпалението в стомашно-чревния тракт, което помага за лекуването на язви и широк спектър от други чревни проблеми като запек, подуване на корема и спазми. Може да се използва и като бърз лечебен антидот при някои GI инфекции, които могат да унищожат полезните бактерии в червата. Според изследвания 30-60 mg екстракт от дърво на нийм два пъти дневно в продължение на десет седмици може напълно да излекува язва на дванадесетопръстника.
Според проучване, публикувано в Indian Journal of Physiology and Pharmacology, има връзка между по-ниското производство на инсулин в организма и приема на билката. Нейните химични компоненти оптимизират функцията на инсулиновия рецептор и гарантират, че тялото получава подходящи количества инсулин, който предпазва от развитието на диабет. Освен това, за диабетици, той може да се използва за минимизиране на зависимостта от инсулиновата терапия.
По отношение на акнето се смята, че пастата с екстракт от нийм елиминира голяма част от мазнините и бактериите, които могат да влошат подобно състояние. Антибактериалната природа на нийм също помага да се предотвратят бъдещи възпаления, докато антиоксидантите в него способстват за минимизиране на белезите и поддържане на кожата свежа и чиста. Според изследване, публикувано през 2013 г., екстрактът от нийм е ефективен при лечение на различни кожни заболявания като псориазис, екзема и брадавици. Използва се и в редица козметични и козметични продукти за подмладяване на кожата. Проучване от 2011 г. показва, че противогъбичните и антибактериалните свойства на екстракта от нийм го превръщат в много ефективен компонент в шампоаните и почистващите средства за скалпа. Това е така, защото може да помогне на кожата да остане хидратирана и да премахне пърхота. Растението показва и ефективност при премахване на въшки.
Според проучване от 2009 г., публикувано в списание Malaria Journal, нийм действа като естествен репелент срещу комари. Има някои непотвърдени изследвания, че листата му могат ефективно да намалят симптомите на малария и да минимизират опасността от заболяването.
Нийм е много популярен като съставка в продуктите за устно здраве. Неговите антибактериални качества го правят идеален за елиминиране на бактериите под венците, които причиняват пародонтални заболявания и халитоза (лош дъх). Той е важна съставка във водите за уста. Според няколко изследвания екстрактът от нийм може да помогне в борбата с натрупването на плака и за предотвратяване на гингивит. В проучване от 2017 г., на 20 субекта е била давана вода за уста с хлорхексидин глюконат - вещество, често използвано за предотвратяване на заболявания на венците, или вода за уста с екстракт от нийм. Изследователите установили, че водата за уста с нийм е също толкова ефективна, колкото и лекарството. Заключението е, че нийм може да бъде надеждна алтернатива на лечението с хлорхексидин глюконат. В допълнение, проучване, публикувано в Indian Journal of Dental Research през 1999 г., установява, че използването на дъвчащи пръчици, направени с екстракт от нийм, може да помогне за защита срещу натрупването на бактерии, свързани с образуването на кариес и пародонтозни заболявания.
Локалното приложение на маслото от нийм може да бъде полезно при лечението на акне и други кожни заболявания поради неговите противовъзпалителни и антимикробни свойства. В лабораторни проучвания е установено, че патентован препарат на масло от нийм, използващ технология на твърди липидни наночастици, има антибактериален ефект върху микробите, причиняващи акне. Авторите на изследването отбелязват, че маслото може да се използва успешно за дългосрочно лечение на акне.
Екстрактът от нийм показва обещаващи ползи при лечението на стомашни язви, предполага доклад от 2009 г. от Phytotherapy Research. Анализирайки резултатите от предварителни проучвания, учените достигат до заключението, че добавките с екстракт от билката могат да помогнат за контрол на язвата, евентуално чрез инхибиране на секрецията на стомашни киселини.
Маслото от нийм е естествен репелент против насекоми.
След като са пренесени в Австралия през 1940 г., дърветата нийм се садят по пасищата за
осигуряване сянка на добитъка.
Младите филизи и цветята на дървото нийм се консумират като зеленчук в Индия и други
азиатски държави. С тях се приготвя супа (филизите), цветовете се пържат в масло с
патладжан и се сервират с ориз. Маринованите листа се консумират с риба и ориз.
В заобикалящата ни природа има безброй растения, много от които са истинска съкровищница
на полезни за човешкия организъм вещества. В продължение на хилядолетия човекът е трупал
опит и знания за техните свойства и приложение, инстинктивно търсейки закрила и упование
в могъществото и силата на природата.
В наши дни ние все по-често се обръщаме към тази безценна информация, която ни дава
възможност отново да се върнем към онази тайнствена и все още неразгадана докрай
живителна връзка човек – природа, дълбоко закодирана в нашата същност. Връзка, без която
човешкият организъм губи своята витална сила, линее и постепенно загива. Защото чрез
тези дарове на природата човекът попива жизнената енергия на Слънцето и този огромен
брой магически вещества, съдържащи се в тях, предвидливо и щедро поставени там от нечия
благодатна и грижовна ръка. Към многото беди, които връхлитат човечеството, през
последните години се добави още една – алергиите.
Според прогнозите на Световната здравна организация настоящият век ще бъде векът на
алергиите.
Основните причини за тази повече от нерадостна прогноза са почти катастрофалната
екологична среда, в която живее голяма част от населението на Земята, нерационалното и
неприродосъобразно хранене, свързано с консумиране на множество вредни за човешкия
организъм вещества, много от които безразсъдно влагани от хранителната индустрия.
Безспорен факт е, че (вероятно поради генетична обусловеност) природните лечебни
средства се възприемат далеч по-благосклонно от човешкия организъм в сравнение със
синтетичните и по отношение на тях алергични реакции се наблюдават много по-рядко. По
засега не съвсем понятен алгоритъм, упражнявайки комплексно действие с пълния набор от
синергично действащи биологично активни вещества,
тези целебни природни дарове мобилизират целия жизнен ресурс на организма,
способствайки за възстановяването на неговите нормални жизнени параметри. Т.е.
природните целебни средства са далеч по-приспособени към човешкия организъм в сравнение
със синтетичните и в голямата си част успяват да се доберат до източника на болестното
състояние и отключвайки скрития, дълбоко закодиран в човешкия организъм енергиен ресурс,
да способстват за неговото ликвидиране.
Един от тези безценни природни дарове, информация за чието благотворно действие достига
до нас от дълбините на вековете,
е амла. Малцина са чували за това уникално растение, у което лечебна сила имат всички
негови части – кора, листа, цветове и плодове.
Амла (Emblica officinalis) е растение от семейство Млечкови (Euphorbiaceae), което се
среща в горите на Индия, Китай и Цейлон. Представлява дърво, достигащо до 5 м височина,
с дребни листа и малки, невзрачни цветове. Плодовете му са кръгли, около 2,5 см в
диаметър, оцветени от жълто до червено-кафяво, с шест линии, разделящи ги на равни
сегменти. По външен вид те твърде много напомнят плодовете на познатото у нас
цариградско или бодливо немско грозде. На вкус са твърде кисели, тръпчиви и стипчиви.
Зреят от ноември до февруари. Въпреки че, както споменахме, лечебна сила имат всички
части на растението, най-полезни безспорно са неговите плодове. Техните магически
свойства са познати на народите на Азия повече от пет хиляди години.
за грижа за телесното и психическото здраве, призната от Световната здравна организация като ефективна система на алтернативната медицина. По съдържание на витамин С (от 0,5 до 1 г/100 г) плодовете на амла са без конкуренция в природата – около 20 пъти повече от лимоните и портокалите! В едно миниатюрно плодче амла съдържанието на този безценен витамин е колкото в 2-3 портокала или лимона! В него се съдържат и редица други важни за човешкия метаболизъм витамини – бета-каротен (провитамин А), В1, В2, В3, както и ценни минерали – калций, желязо, мед, хром, фосфор и др.
Хромът е изключително важен микроелемент, който стимулира клетките, продуциращи хормона инсулин, спомагащ за поддържане на нормалното ниво на глюкоза в кръвта. Съществува информация, че недостигът му в хранителния рацион води до повишаване на телесната маса, натрупване на мастна тъкан и повишаване на нивото на холестерол в организма. В плодовете на амла се съдържат и внушителен брой полифенолни съединения – елагова киселина, галова киселина, кверцетин и други флавоноиди, пирогалол, кампферол, корилагин, фурозин, геранин, танини и др., които му придават мощно антиоксидантно действие, по-високо от това на „краля” на антиоксидантите сред плодовете – боровинката. По информация на американската компания Natreon, която разработи и патентова екстракт от плодовете на амла, показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) на неговата антиоксидантна активност чувствително превъзхожда този на прочутите плодове акай бери и близо седемнадесет пъти плодовете на нара. Елаговата киселина има изключително широк спектър на физиологично действие – кардиопротекторно, хипотензивно, антиканцерогенно, антимутагенно, противовъзпалително, кръвоспиращо и т.н. Съществуват изследвания, съгласно които галовата киселина способства за предотвратяване на причините за коварните болести Алцхаймер и Паркинсон, а кверцетинът чувствително намалява риска от инфаркт или инсулт, предпазва от образуването на тромби и представлява силно антихистаминно (антиалергично) средство. Установено е, че пирогалолът има антимутагенна активност – предпазва молекулата на ДНК от увреждане. Доказано е и неговото антиканцерогенно действие. Тази изключително широка палитра от биологично активни вещества в плодовете на амла им придава множество благотворни ефекти, само изброяването на които си е истинско предизвикателство.
Наред с това стимулират работата на сърцето, подобряват функционирането на
храносмилателната система и усвояването на храната, способстват за извеждането на
токсините и за повишаването на имунитета, подобряват функциите на мозъка, тонуса на
мускулите, функционирането на черния дроб, състоянието на кожата и косата и т.н.
Изключително благотворно е действието на плодовете на амла върху състоянието и
функционирането на черния дроб, от който в голяма степен зависи жизненият тонус на целия
организъм. Както е известно, черният дроб – главната биохимична лаборатория на човешкото
тяло, е единственият орган, чиито клетки са способни да се регенерират.
По понятни причини пресните плодове на амла са труднодостъпни, но не е трудно да се
намерят сушени такива или прахообразен екстракт. Широка популярност напоследък придобива
маслото от амла, на което се приписват редица чудодейни свойства – предотвратяване на
косопада и преждевременното побеляване, отстраняване на пърхота и успокояване на
раздразнения епидермис на кожата на главата и т.н.
Със своите магически свойства амла с право се нарежда между вълшебните плодове
на Изтока – годжи бери, акай бери, хинап (китайска фурма), чиито целебни и тонизиращи
свойства са познати от хилядолетия.
Ашваганда (Withania somnifera), популярна още като Индийски женшен и Зимна вишна, е нисък
храст от рода Somnifera (от лат. „предизвикващ сън) и принадлежи на семейство Solanaceae
(Kaртофови). То систематизира широк кръг от растения, като някои от тях притежават както
ядливи, така и токсични части. Сред тях са добре познатите ни картоф, патладжан, домат,
мандрагора, тютюн, татул и петуния.
Ашваганда е многогодишно растение с родина Индия, което естествено вирее и в държави
като Непал, Шри Ланка, Китай и Йемен. Предпочита сухи и каменисти, изложени на слънце
почви, като най-благоприятно се развива на надморска височина от 2 000 м. Поради
нарастващото му търсене за лечебни цели вече успешно се култивира в Близкия Изток, части
на Африка и Южна Америка.
Храстът Ашваганда е с височина между 35 и 75 см, а терментозните (подобни на малка
вишна) клонки се простират радиално на централното стъбло. Листата са тъмнозелени,
овални, обикновено с дължина между 10 и 12 см. Клонките целогодишно дават малки цветове,
зелени и с формата на камбанка, а топчестите плодчета са в ярък оранжево-черен цвят.
Името Ашваганда обединява санскритските думи ашва (кон) и ганда (миризма), което описва
аромата на корените на тази билка. То имплицира и вярването, че който я консумира,
получава силата и жизнеността на коня. Освен корените, за медицински цели се използват
още листата, семената и цветовете.
Зимна вишна е една от най-ценните билки за Аюрведа, а качествата й са познати от над 2
000 години. Тя заема важно място в списъка на растенията с лечебен ефект в Аюрведа
терапиите, които носят общото наименование “Медха Расаяна” (Medhya Rasayana). Медха
означава „подобряване на интелекта“, а расаяна – „билка за възстановяване на тъканите на
ума“ или накратно „билка срещу нерви“.
Ашваганда съдържа много активни вещества като стероидни лактони и алкалоиди, включително тропин (tropine), кушохигрин (cuscohygrine), витанолиди (withanolides) и преди всичко витаферин А (withaferin A) с доказано физиологично действие върху централната нервна система. В състава на билката влизат още холин, мастни киселини, аминокиселини и разнообразни захари.
Адаптогенно действие с антистрес ефект
Противовъзпалително
Противотуморно
Антиоксидантно
Имуномодулиращо
Подмладяващо
Въздействие върху сърдечно-съдовата и дихателна система
Въздействие върху ендокринната система
Хемопоетично – помага при отслабване и обогатява с антиоксиданти
Въздействие върху централната нервна система
Ашваганда е силен адаптоген, който помага на тялото и мозъка да се адаптират към
различни дразнения (предизвикателства) на околната среда и да реагират на източниците на
заплаха. Това облекчаване на стреса може да доведе до вторични ползи, които имат
потенциално положителни ефекти върху други части на тялото, включително:
Повишаване на имунната функция
Намаляване на безпокойството и стреса
Облекчаване симптомите на надбъбречна умора
Противодействие на възпаленията
Подобряване работата на щитовидната жлеза
Стимулиране и регулиране производството на хормони
Облекчаване на болките в ставите и по-добра мобилност
Усилване на сексуалната функция при мъжете
Повишаване на фертилността при жените, облекчаване симптомите на менопауза
Намаляване на теглото
Понижаване на кръвната захар
Подобрява съня
Намалява „лошия“ холестерол
Увеличава силите и издръжливостта (на ума и тялото)
Като един силен адаптоген ашваганда може да помогне на организма да реагира на стресови
събития, когато се отделят по-големи количества адреналин и кортизол и това урежда
тялото. Установено е, че хроничният стрес причинява (или влошава) главоболие, стомашни
разстройства, копривна треска, екзема, псориазис, алергии и астма.
Острите епизоди на стрес също могат да причинят разстройства на стомашно-чревния тракт,
язви, синдром на раздразнените черва, газове, спазми и други храносмилателни
предизвикателства. Емоционалните обстоятелства, тревожните мисли, постоянните конфликти
и повтарящите се разочарования също могат да доведат до стрес или да са негов
симптом.
Всъщност стресът причинява здравословни проблеми, които от своя страна причиняват повече
стрес, а цикълът се повтаря и оказва влияние върху тялото.
Екстрактът от ашваганда е популярен заради способността си да помага за балансиране на
хипоталамусните, хипофизните и надбъбречните жлези. Тези жлези образуват оста HPA, която
има пряко влияние върху хормоните кортизол, DHEA и норепинефрин. Тези хормони са важни,
за да подпомогнат тялото в движението му между състоянията на стрес и релаксация.
Постоянният стрес обаче може да причини дисфункция на оста на HPA, което води до влошено
здравословно състояние. Изследователите предполагат, че ашваганда може да е от ключово
значение за подпомагането на оста на HPA и правилната й работа.
За да се оценят потенциалната полза от ашваганда за намаляване на стреса и
безпокойството при възрастни, група изследователи провели проучване сред 64 субекта,
които били подложени на хроничен стрес. Една част от тях получавали по 300 мг екстракт
от корен от ашваганда в рамките на 15 дни, а другата част приемала плацебо
(окончателната оценка е направена на 60-ия ден). Проучването оценявало „нивото на стрес,
депресия, тревожност и общо благосъстояние на индивида, използвайки три различни набора
от стрес скали и серум нива на кортизол, биохимичен маркер на стреса“.
Изследването стига до заключението, че „екстрактът от корен от ашваганда подобрява
устойчивостта на индивида към стрес и подобрява качеството на самооценка на живота.
Екстрактът от корен от ашваганда с пълен спектър с висока концентрация може безопасно да
се използва като адаптоген при възрастни под стрес".
Според проучване от 2008 г. витанолидите в ашваганда инхибират пролиферацията на клетките на далака, а екстрактът от билката обръща ефекта на охратоксина върху хемотаксиса на миши макрофаги. Витанолидните гликозиди активират лизозомната ензимна активност на макрофагите, като същевременно показват положителни ефекти върху антистрес активността. Синтезът на алфа-2 макроглобулин, резултат от възпаления, също може да бъде намален с прием на екстракта. По същия начин той предотвратява миелосупресия, причинена от циклофосфамид, азатиоприн или преднизолон, сочат даните с тестове върху животни. В клинично проучване с хора ашваганда (6 ml екстракт от корен, прилаган два пъти дневно в продължение на 4 дни) води до повишаване на CD4 експресията, както и активиране на защитните клетки убийци. Наблюдават се и допълнителни ефекти върху цитокините и системата на комплемента, пролиферацията на лимфоцити и хуморални, клетъчно-медиирани отговори.
Понижава кръвното налягане
Понижава високия холестерол
Облекчава болката в гърдите
Предотвратява образуването на сърдечни плаки
Според проучване от 2005 г. екстрактът от корен на ашваганда може да повиши
кардиореспираторната издръжливост на човек, което може да подобри здравето на сърцето
като цяло. Необходими са обаче още доказателства за подкрепа на тази теза.
Екстрактът от ашваганда помага на тялото да поддържа здравословен хормонален баланс, независимо дали нивата на хормоните са ниски или високи. Това касае включително и нарушените функции на щитовидната жлеза – хипо и хипер функция и свързаните с това състояния Хашимото и Базедова болест. Според редица холистични специалисти коренът на ашваганда има специални компоненти, които увеличават функционирането на чернодробната глюкозо-6-фосфатаза, което от своя страна засилва функционирането на щитовидната жлеза. По време на 20-дневно проучване върху мишки, на които е бил даван екстракт от ашваганда, внимателно са проследявани нивата на хормоните Т3 и Т4, заедно с липидната пероксидация (антиоксидантна защита). Резултатите показват, че билката значително повишава серума Т4, което предполага, че има способността да стимулира мудната щитовидна жлеза. В допълнение към това се смята, че ашваганда помага и на функцията на щитовидната жлеза поради способността й да намалява липидната пероксидация, като съдейства за неутрализирането на свободни радиации, за които е известно, че са основната причина за клетъчни увреждания. Засега липсват категорични изследвания за приложението на ашваганда при нарушена функция на щитовидната жлеза при хора, но много пациенти със заболяването, използвали билката за кратък период от време, съобщават за облекчаване на най-честите симптоми или странични ефекти на хипотиреоидизъм, а именно - намалено сексуално либидо и хронична умора.
В проучване, изследващо ефекта на ашваганда върху здрави жени с изразена женска сексуална дисфункция (FSD), изследователите съобщават, че билката може да бъде полезна като част от алтернативна терапия. Тя има за цел да възстанови сексуалното желание, включително облекчение при намалено либидо, влагалищна сухота, намалена възбуда, болка и проблеми, свързани с постигане на оргазъм поради невро-съдови, хормонални или психогенни прояви. Проучването заявява, че високата концентрация на екстракт от корен на ашваганда може да намали FSD, като помага на тялото да се адаптира към стреса и да поддържа нормалното освобождаване на кортизол в кръвта. Що се касае до женското здраве, проучване сред 51 жени, между 40 и 55 години, в перименопауза, показва значително облекчаване на симптоми като горещи вълни, бяло течение, главоболие, раздразнителност, депресия, промени в настроението, нарушения на съня след прием на ашваганда. Не са съобщени нежелани странични ефекти. При мъжете екстрактът от ашваганда може да има мощни ефекти за повишаване нивата на тестостерон и репродуктивното здраве. Проучвания показват, че добавките с екстракт от билката повишават броя и подвижността на сперматозоидите, като са отчетени високи нива на оксиданти в кръвта на тестваните групи.
Ашваганда успешно се комбинира с няколко други растения като: годжи бери, родиола. женшен, бабини зъби, гинко билоба, мащерка, евкалипт, канабис, куркума, сладник.
Изследвания сочат, че ашваганда може да намали производството на стресовия хормон кортизол с цели 26 процента. Най-ранните свидетелства за използване на ашваганда датират чак до 6000 г. пр. Н. Е. Корените на растението се изсушавали и смилали на прах, който се добавял към гхи (пречистено масло) или мед. Тестовете върху животни показват, че екстрактът от ашваганда може значително да подобри спортните постижения. Изследване с плъхове установило, че те били в състояние да плуват два пъти по-дълго, отколкото обикновено, когато им се дава от билката. Ашваганда е полезна и за копринените буби. Когато се хранят с листа от билката, вместо с обичайната им диета от черница, продукцията на коприна се увеличава. В клинични изследвания, изучаващи ползите за здравето на ашваганда, мъжете, които са приемали билката, са показали повторна пигментация на сивата коса.
Здраве, Спокойствие и Красота. За тялото и духа.
Ayurveda Organic ® ЕООД, Всички права запазени.
